Какво е сюита в бароковата музика
Сюитата е широко разпространен жанр в епохата на барока, възникнал от ренесансовата танцова музика. През Ренесанса и ранния Барок композиторите пишат сборници от кратки танцови пиеси за реални танци в двора. Но с течение на времето танците и техният ред се стандартизират и това се превръща в удобна рамка за композиторите да създават инструментална музика за всичко – от солови инструменти до пълен оркестър. Сюитите са били особено предпочитани от композиторите на клавирна музика. Към края на барока сюитата се използва предимно като концертно произведение и има малко общо с действителните танци, които използва като организираща структура.
Докато четете тази страница, обръщайте внимание на реда на пиесите и на факта, че всеки танц е имал свое собствено темпо, метрум и характер; не е нужно обаче да запомняте спецификата на всеки танц – в този клас няма да ви се налага да разпознавате отделните части на сюитата. Както винаги, помнете, че макар бароковите композитори обикновено да са следвали модела на изброените тук танци, когато са композирали сюити, те не са се колебали, особено към края на барока, да се отклоняват от обичайния ред или дори да вмъкват движения, които нямат нищо общо с танците. Частта от сюитата на Хендел, която ще чуете по-късно, се нарича “Alla Hornpipe”, което по същество означава “ето ги рогата!”.
Сюитата е широко разпространен жанр в епохата на Барока, който израства от ренесансовата танцова музика. През Ренесанса и ранния Барок композиторите пишат сборници от кратки танцови пиеси за реални танци в двора. Но с течение на времето танците и техният ред се стандартизират и това се превръща в удобна рамка за композиторите да създават инструментална музика за всичко – от солови инструменти до пълен оркестър. Сюитите са били особено предпочитани от композиторите на клавирна музика. Към края на барока сюитата се използва предимно като концертно произведение и има малко общо с действителните танци, които използва като организираща структура.
Докато четете тази страница, обръщайте внимание на реда на пиесите и на факта, че всеки танц е имал свое собствено темпо, метрум и характер; не е нужно обаче да запомняте спецификата на всеки танц – в този клас няма да ви се налага да разпознавате отделните части на сюитата. Както винаги, помнете, че макар бароковите композитори обикновено да са следвали модела на изброените тук танци, когато са композирали сюити, те не са се колебали, особено към края на барока, да се отклоняват от обичайния ред или дори да вмъкват движения, които нямат нищо общо с танците. Частта от сюитата на Хендел, която ще чуете по-късно, се нарича “Alla Hornpipe”, което по същество означава “ето ги рогата!”.
Тази статия се нуждае от допълнителни цитати за проверка. Моля, помогнете за подобряването на тази статия, като добавите цитати от надеждни източници. Материалите без източници могат да бъдат оспорени и премахнати.Намерете източници: “(юли 2022 г.) (Научете как и кога да премахнете това съобщение от шаблона)Поръчан набор от класически музикални произведения в концерт
Сюита в западната класическа музика и джаза е подреден набор от инструментални или оркестрови/концертни пиеси. Възниква в края на XIV в. като съчетание на танцови мелодии, а в началото на XVII в. се разраства и включва до пет танца, понякога с прелюдия. Отделните части често са тематично и тонално свързани.[1] Терминът може да се използва и за обозначаване на подобни форми в други музикални традиции, като турския fasıl и арабския nuubaat.
През епохата на Барока сюитата е важна музикална форма, известна също като Suite de danses, Ordre (термин, предпочитан от Франсоа Куперен), Partita или Ouverture (по името на театралната “увертюра”, която често включвала поредица от танци), както при оркестровите сюити на Кристоф Граупнер, Телеман и Й. С. Бах.